Вярвах, че може да стане и чудо!
Щом аз се влюбих така безнадеждно,
щом те преследвах аз толкова лудо,
мислех, че има все още надежда...

Аз съм приятен, дори съм чаровен,
ти ми допадна, защото си същата,
ти си щастлива, а аз недоволен,
с друг се обичаш, с друг се прегръщате...

Все пак защо да не стане и чудото,
може и ти да се влюбиш във мене!
Много го исках, а ти се очудваше,
може би нямахме нужното време!...

Бързо измина и тази година,
казвах ти често защо те обичам,
ти ме отбягваше, ти ме отмина,
аз пък не исках след някой да тичам!...

Вярвах, че може да стане и чудо...
Днес тази дума любов се нарича,
може да бъде дори много трудно,
но е възможно и ти да обичаш!...

.....................................

Вярвах, че може да стане и чудо!
Чудо не стана, къде ли си вече?...
Всичко различно е, всичко е друго,
много е тъжно, че ти си далече!