Посвещава се на Ж.П.

Аз пиша стихове и много те обичам!
Сърцето ми към теб е устремено...
Велик поет да стана се заричам
и да успея в неспокойното ни време...

Че те обичам аз, не се страхувай!
Ти си несбъдната съдба. За друг – утеха!
До мен да си, наистина жадувах,
когато някой ден достигна до успеха...

Че те обичам аз, недей се възмущава!
Знам, търсиш друга среща, по-различна!
Решила си, понякога тъй става,
че трудно е сега да ме обичаш...

Ако достигна до успеха, ще празнувам.
Но ти да не останеш безразлична?
Поне една усмивка, хиляди ще струва,
за наранената ми, горда личност.

Че те обичам аз, не се съпротивлявай!
Какво е страшното ако със теб живея?
Една любов не ме успокоява,
щом всичко разрушено е край нея...

14 юни 2012 г.