Аз знам, че мойте стихове ти липсват,
разказвам ти по нещо за света
и ти се радваш, че добре описвам
дори най-незначимите неща...

А ти си умна, страшно любопитна
и искаш всичко от света да разбереш!
Вървиш, не бързаш, никога не питаш,
сама навсякъде жадуваш да се спреш...

Такава си. Не вярвам, че е лесно,
да си пътуваща в мечтите си жена!
Най-дребното го правиш интересно,
най-сложното превземаш с доброта...

Какво ли друго още да разказвам,
щом срещнал съм духовният ти чар?
Разбира се, аз зная и го казвам,
че само Господ дава този дар...

...................

Аз знам, че мойте стихове ти липсват,
но как ми липсваш ти сега!!..
Да се родиш отново, същата те искам,
да бъда все до теб, ръка в ръка...

м.август 2012 год.