„Не искам да те виждам вече тъжен!“
- веднъж ми каза тя в един момент!
А нея аз не исках да я лъжа,
наистина бях тъжен в този ден!
Разбира се, че много я обичах,
но чувствах, че нещата не вървят,
тогава бях аз първи между всички,
така жената търси днес мъжа!

И мислех, че и тя ме предпочита,
че аз ще съм избраният човек,
защото в обществото бях почитан,
а рядкост бе това във този век!

Очаквах с обич тя да ми отвърне,
но никой не е винаги готов,
мечтаех в някой ден да ме прегърне
и да започне нашата любов!...

Но любовта така не ме достигна,
тя не дойде за жалост между нас,
не казвам колко нощи аз не мигнах,
от мен, че си отива виждах аз!

От себе си съм днес разочарован,
не завладях любимата жена,
аз бях от нея силно очарован,
макар, че тя не чувстваше това!

Ако мъжът е умен и изискан,
ще има ли проблеми в любовта?
Сега във мене страшен гняв потискам,
че аз не съм с любимата жена!

Аз само съм единствено виновен,
съдбата ми и тя не е добра!
Ще продължавам да съм недоволен
от себе си, че тя не ме разбра!

Тя тръгна си без нищо да ми каже,
отиде си любимата жена
и няма вече как да се докаже,
че все пак заслужаваше ме тя!