А животът ни кой е създал?
Тъй е кратък и все недостига!
Изведнъж си съвсем остарял,
а пък той пак игриво намига.
Често питат те: „Как си живял?”
Как да помниш? Животът минава!
И ти става наистина жал,
че без отговор всичко остава...
... Колко много си вече видял!
Хора, случки, съдби, колко пъти!
И къде ли не още си спрял
с тези спомени стари и скъпи...
Ех, добре си все пак поживял.
Съжаляваш за нещо ли? Има
винаги нещо, което си дал
и което случайно е минало...
Но нали си все пак оцелял!
И си минал през пътища тесни,
със късмет си роден и живял
и получил си малко, но лесно...
Ако нещо до днес си разбрал,
и добро, или лошо да бъде,
колко взел си и колко си дал,
няма кой и защо да те съди...
Туй, което не знаеш, но стига,
и ще бъдеш с живота наясно:
там, на краят му, все недостигат
още няколко мига прекрасни!...

м.август 2011