Предложих ти да заживееш с мен,
да бъдеш моята съпруга,
не искам да те моля всеки ден,
изглежда като някаква услуга,
ако приемеш моята идея!
Обичам те и казвал съм го вече!
И искам с тебе да живея!
Но сватбата е все далече,
а искам още утре да се случи,
ще бъдеш зная ти щастлива,
от мене всичко да получиш,
защото всичко ти отива!...

Не трябва да мълчиш! Кажи ми,
ако не съм за теб достоен,
тогава просто откажи ми,
аз ще си тръгна недоволен,
но все пак нещичко ще зная,
че ти не искаш да си с мене,
че само аз това желая,
че с друг споделяш свойто време...

Аз чудех се какво ли да измисля,
да бъда със въпросната жена
и ето как й казах и поисках,
една услуга да направи тя:

Предложих да живееш вече с мен,
да бъдеш моята съпруга!
Отказваш ми, но някой ден
ще ми направиш ли една услуга?
Приятели останахме сега
и с тебе се познаваме отдавна,
да си направим мъничка шега,
ще бъде смешно и забавно....

Да изберем наскоро някой ден
и при любимият да идем с тебе двама,
ще бъде той със сигурност смутен
и ще му кажеш: „Вече няма,
в домът ми да пристигаш често ти,
нали го виждаш този мъж,
сега по нищо не личи,
но аз се влюбих в него изведнъж!”

И двамата със теб ще замълчим,
да разберем, той как ще реагира!
Ако избухне пак неукротим
тогава то се подразбира,
духът му, че е несломим,
че сила лесно ще намира,
да бъде твоят пръв любим
и че без теб наистина умира.
Но ако друго той е наумил
или не знае как да се постъпи,
ще разберем, че явно е решил,
след твойте думи да отстъпи...

Отстъпи ли, ела при мен,
ще станеш моята съпруга!
Ще бъде много весел ден,
ако реши да бъде той със друга,
и ясно ще ни стане и тогава
че твойта обич той не заслужава!
При тебе ще остана само аз,
а той със другата да продължава,
да спре да се интересува и от нас!

Най-точната проверка е това,
дали един мъж те обича,
постъпва се понякога така,
а не след време ти да се отричаш...

Какво ли по-нататък стана?
Нагърбихме се с трудната задача,
подготвихме набързо плана
и тя и аз към него крачим...

Като актриса каза тя нещата,
той беше много изненадан,
зад него хлопна се вратата,
а аз ги гледах като жаден!...
Разбира се, че случка стана,
на стълбите ни слушаше човека,
изслуша я, отправи ни закана,
аз казах му – добре де, по-полека
побягна той направо разярен!
Допълних колко бързо всичко стана,
и няма даже никой оскърбен!

.............................

И с нея тръгнахме тогава!
Съгласна беше! Колко хубав ден!
Тя каза после че остава,
завинаги единствено до мен!...