Аз вече съм в напреднали години
и нежните ни чувства съм забравил,
но твоите очи са още сини,
каква любов във тях аз бях оставил!..

И сещам се, когато бяхме млади,
очите ти когато бяха сини,
как исках да ги виждам и как страдах,
когато ти случайно ме отминеш!

Какво нетърпеливо, жадно време!
Не помня нещо по-добро да има,
което исках толкова да взема,
очите ти защото бяха сини...

Когато ежедневно те посрещах,
аз чаках те на ъгъла, където
единствено във тебе съм се вглеждал,
в очите ти – по-сини от небето!

Веднъж си спомням, след като замина,
останах аз със дни на телефона,
да търся някъде очите сини,
събрали се навярно с небосклона!...

Очите ти и днес са още сини,
с утихналите бръчки по лицето.
След толкова изминали години,
цветът им пак се слива със небето!...

Едва ли ще отидем по-далече,
защото сме в напреднали години,
не можем любовта да върнем вече,
очите ти когато бяха сини!....