Разбрах, че си напуснала човека
за който имахме със теб кавги,
сама си се отдръпнала полека
а той те е преследвал много дни....

Разбира се, аз първи се зарадвах
с години съм очаквал този час,
сама да бъдеш мисля, че ти трябва
или до теб да бъда вече аз!...

Със тебе се познаваме отдавна
но твойта връзка с него не търпях,
в началото реших, че е случайно,
че толкова във тебе влюбен бях....

Но след като по-късно се видяхме,
напълно любовта си аз разбрах,
дори веднъж и с него също бяхме,
признавам ти, веднага побеснях...

Когато се оженихте си мислех,
защо при мен тогава не дойде?
Човек когато никога не иска,
не може някой нещо да даде!

Аз чувствах, че завинаги те губя,
след сватбата, животът си смених,
но влюбеният мъж е много влюбен,
отново ще съм с тебе аз реших!...

Сега си пак една жена свободна,
за мен дали ти нещо ще решиш?
Огледай се кое е най-удобно,
ти повече не можеш да грешиш....

Но както аз живях и се надявах,
разбрах какво се случи изведнъж,
разказаха, че вече се отдаваш,
единствено на новият си мъж!

Довиждане, ще трябва да ти кажа,
при мен ти вече няма да се спреш,
но мога ли на всички да покажа,
надеждата, че няма да умре?