Какво ли не направих да те имам?
Дори звезди ти свалях през нощта,
донасях слънцето в студена зима,
обсипвах те с цветя през пролетта,
опитвах да те стопля с думи нежни,
за тебе само писах стихове,
преплувах сам моретата безбрежни,
изкачвах заснежени върхове,
да те намеря аз, да те открия,
да ти предложа хиляди неща...
...Да те намеря ли? Но аз не крия,
че всеки ден те срещам през деня,
и търся път към теб и много жалко,
че пътят съм изгубил аз сега!..
Поне да ти допадах малко, малко,
поне да не обръщаше глава,
понякога са нужни пет минути,
да се излъжеш, че я има любовта!
Какво ли не направих да те имам.
Предлагал съм ти всичко, ето на,
сърцето на човека някой взима
да го обичат иска след това.
Какво е лошо също, че го мисля,
нали сърцето ми открадна ти?
Не си виновна, стана без да искаш,
но жаден ме остави дълги дни..
А помниш ли, големите проблеми?
Ти често ми споделяше за тях.
пристигах аз при теб, за да отнема
и безпокойството, и твоят страх..
И казвах ти по нещо да се радваш,
и правих аз какво ли още не...
Но любовта така не се обади,
завинаги ли някой я отне?..
Какво ли не направих да те имам,
да видиш ти не искаше това..
Едва ли трябва още сто години
да чакам и да бъде все така!...
Какво да правя? Явно не разбираш,
какво се случи, кой до теб стои...
Знай, щастието не задълго спира
и чака пред заключени врати...
Така една любов ще си отиде!
Като един ненужен, кратък сън......
Останалото всеки ще го види,
че има други влюбени навън!...