Имам аз едни другари,
възрастни изглеждат те...
Но ги свързват връзки стари,
и живеят си добре...

Всеки гледа да помага,
че животът не е лек!
Да помогне днес предлага
само честният човек!..

Помня как един от всички
влюби се в една жена!
Казва ни, че я обича,
мислим си: „Човещина!”

Но след ден, след два, след време,
той призна ни изведнъж,
чувствал непосилно бреме,
бил непълноценен мъж...

Трябваше да му помогнем
по въпроса, ето на,
случаят докрай ни трогна,
става дума за жена!...

На събрание решихме,
кой ще ни отсрами нас.
Бързо там се съгласихме,
че това ще бъда аз...

Правя среща, тя пристига,
на кафе с ванилов крем.
От вратата ми намига
и закача се със мен!

После взе, че ме покани,
в своя поразхвърлян дом.
А сега, какво ще стане?
Свалям шапка със поклон...

Сядаме на канапето,
тя ме хваща за ръка,
аз говоря общо взето
най-безсмислени неща...

„Няма ли да се събличаш?”
- пита ме внезапно тя.
„Ако сексът не обичаш,
казвай още от сега!..”

Мислех аз да й покажа,
мойто старо ЕГеНе
и внимателно да кажа,
днес, че пак не съм добре!

И така, да ме ожалиш!
Изведнъж ме хвана страх!
Тя реши да ме погали,
нежността й не разбрах...

Нервна стана тя тогава
и направо изкрещя:
„Нищо, мой човек, не става,
в къщи бягай, срамота!”...

......................

При другарите прибрах се
и разказах всичко аз.
И решихме гръмогласно:
„Край със мъжката ни страст!”

........................

„Тъжна случка”- някой каза.
„Може би сме без късмет!”
Тази случка ни показа,
нещо, че не е наред!...