Седя до теб в един пиано-бар,
а хората наоколо танцуват...
Аз беден съм и вече доста стар,
но днес на млад и весел се преструвам!

Приказвам ти, усмихвам се дори,
разказвам ти истории забавни...
И както нямам никакви пари,
към мойта цел се движа твърде бавно!

Да бъдеш с мен е мойта цел сега.
И все едно дали ще ме обичаш!
Очите ти внимателно следя
и виждам, че се смееш и развличаш.

И нищо, че съм малко уморен,
все още мога аз да се шегувам...
Но се досещам, щом стоиш до мен,
че вероятно доста скъпо струваш..

Какво да правя? Как да продължа?
С пари днес вече всичко се постига...
Финансово дано да издържа,
че пенсията ми съвсем не стига!...

Замислен и разстроен както бях,
ти изведнъж ме хвана за ръката...
Обърнах се към тебе и видях,
как влюбено ме гледаш ти самата...

Не вярвах на очите си дори.
А влюбено, че гледаш беше ясно!
...Останахме със тебе до зори
и всичко по-нататък бе прекрасно...