Ти си все недостижима!
Аз като мираж те имам...

Виж пустинните миражи,
пак за тях ще ти разкажа..
Там реките как лудуват,
нищо, че не съществуват,
как нанякъде отиват
и в моретата се вливат,
а морета също няма.
Във пустинята голяма
там миражът е измама.
Изведнъж се появява,
ту го има, ту го няма,
губиш всякаква представа
за какво ли дума става..
Гледка странна се явява,
да мечтаеш ти остава,
нали все водата търсиш
и се молиш да не свърши,
нали за вода се сещаш
и оазисът щом срещнеш,
жаждата си да удавиш?
А вода отново нямаш!
И какво тогава правиш?
За миражът се улавяш,
и пак търсиш ти водата...
Но пустинята позната
е жестока тя самата
и надежди не раздава,
щом миражът отминава....

За пустинните миражи,
още нещо ще ти кажа!
В необятната пустиня
извор може ли да има
щом миражът е отминал?
Ако друго нещо стане,
той пресъхнал ще остане!
Не е трудно да ти кажа,
предпазлив да си с миража.
На какво да се надяваш
щом добре не го познаваш?

Аз като мираж те имам!
Ти си все недостижима.

Но миражът щом се вдигне,
може би ще те достигна!...