Помня! Любовта ме грабна,
беше толкова отдавна!
И не вярвах, че ти трябва,
друга личност, по-забавна...

Ти във другия се влюби!
И животът раздели ни!
Много време се изгуби,
минаха така години...

Но все още аз си мисля,
в изневяра ще го хванеш...
Да изгониш онзи искам,
някой ден така ще стане!...

Сто години ще те чакам,
но ще бъда с теб накрая!
Даже в гроба, там във мрака,
неразделни ще сме зная...

Сто години ще те чакам,
младостта ни ще е свършила...
Ти ще станеш като сврака,
грозна, сбръчкана и мършава!

Аз ще спра да се оплаквам...
Ти ще бъдеш също друга!
Търпеливо ще дочакам,
да ми станеш ти съпруга!

Всички ще те изоставят,
ще си в моите обятия
и ще разбереш тогава
кой е най-добър приятел.

Грозна, мършава и сбръчкана,
думите едва ще сричаш!
Но ще си отидат пречките
само мен да ме обичаш...