Пак тъжен съм. В широката каюта,
отново съм без тебе и съм сам.
И подминавам затова уюта,
на кораба луксозен и голям.

Излизам на палубата и чакам.
Залязва бавно слънцето над мен..
Без тебе ще потъне всичко в мрака,
какъв ли ще е утрешния ден?

Пътуваме! Вълните се преструват,
че ще погълнат моята тъга!
Разбиват се във мене и лудуват
и бързат да те срещнат на брега...

Къде ли си? Там няма да те има,
вълните ще те търсят на брега...
Какво ли става с моята любима?
Недостижима си остава тя...