Нямам теми! Имам пак оправдание.
Всички спомени сякаш привършиха...
Ето, чуйте го мойто признание,
интересните мигове свършиха...
Колко много неща сме извършили.
Всички думи са вече изречени...
Клони есенни в мен се прекършиха,
после зимата някой довлече я...
И какво ще се случи тогава?
Идва пак настроение есенно,
щом и зима студена настава,
няма как да ни бъде по-лесно..
И тъгата ме грабва и сменя
мойте чувства, умиращи в мене!
Виждам аз, че светът се променя,
но не идва по-хубаво време...
Няма теми! Нямам теб! Нямам никой!
И напълно отчаян оставам...
Казват, щом си тревожен, извикай!
С твоят вик ти кураж ще си даваш...
Ще дочакаш и дни по-приятни
и набързо ще вдигнеш платната,
със вълните ще станеш приятел,
по морето ще стигнеш земята.
И ще тръгнат тогава нещата!
Твойто земно кълбо ще опитва,
да ти прати попътният вятър
и със вятъра пак ще политнеш!...
|