Аз казвам ти често много неща,
но няма кой да ме чуе!
И свалям звездите за теб във нощта,
но няма кой да ме чуе...
Отново те питам, дали ме разбра?
И няма кой да ме чуе...
А уж си усмихната, даже добра,
но няма кой да ме чуе..
А как ти върви, ми кажи любовта?
Пак няма кой да ме чуе...
Ту замълчаваш, ту клатиш глава
и няма кой да ме чуе!
Питаш ме нещо, казвам ти „ДА”,
но няма кой да ме чуе.
Протягям към тебе аз нежно ръка,
и няма кой да ме чуе...
Мъчи ме нещо, преди и сега
но няма кой да ме чуе...
Опитвам да кажа малка шега,
а няма кой да ме чуе!
Говоря напразно и става така,
че няма кой да ме чуе...
И ето оставам аз сам на света,
и няма кой да ме чуе...
Животът отмина, дали ме разбра?
А няма кой да ме чуе.
Започнах да викам и няма да спра
и няма кой да ме чуе...
Ще викам, ще викам и няма да спра,
а няма кой да ме чуе...