Няма нищо случайно
на този свят...

Ти влизаш в своя дом. Прибираш се...
И знам, че си любимата жена!..
И знам, как всеки ден разкриваш се,
за двама ни, че носиш топлина!..

От тази топлина ми даваш ти.
Тя пази ни все още и сега...
А времето след нея издълбаваше
на любовта най-трайната следа!...

Ти влизаш в своя дом. Отиваш си.
Нощта не може да ни раздели!
Като дете, от мен се скриваш ти,
за малко, както в детските игри...

А утре да те видя пак ще бързам!...
Не крия, че във теб съм влюбен аз!..
Ти помниш ли, съдбата как ни свърза
и любовта как се разпали между нас?

От своя дом веднъж излизаше...
Случайно с теб се срещнахме така!
Обикнах те завинаги! Разбираш ли?
Такива са случайните неща...