|
ПРОЛОГ
Пустинята безкрайна си остава!
С килим от пясък винаги застлана..
Една жена сама я прекосява
и тази приказка така остана...
Една пустиня трудно се минава,
дори когато пътят се познава!
Жената само там се появява,
където непременно побеждава
ЧАСТ ПЪРВА
Във пустинята миража
е видение, но вижте:
то, най-първо да ви кажа,
не е нещо, а е нищо!
Някъде в далечината,
уморените кервани,
виждат как тече реката,
как играят шадравани
и се втурват към водата!
А вода изобщо няма!
Второ, нека не подмина,
твърде честата промяна:
че миражът днес го има,
а пък утре там го няма
и водата днес се пие,
утре някъде изчезва...
Щом миражите се скрият,
те са вече безполезни.
А керваните не спират,
но вода не се намира,
изворите не извират
и оазисът умира!...
ЧАСТ ВТОРА
Във пустинята с миража,
знам жената как се справя...
Първо, нека да го кажа
тя предприемчива става.
Идва от далечината,
чака старите кервани,
уж пресичат те реката,
казва им какво ще стане,
как ще раздаде водата!
А вода там не извира,
но уреждат се нещата!
От къде кураж намира,
убеждава тя мнозина
и парите им събира,
през реката да преминат...
Ето, ваша е водата,
настоява пак жената...
И разбира се, тогава
лесно тя забогатява...
ЧАСТ ТРЕТА
Приказката не е нова,
нито случката е грозна!
Днес жената е готова
и миражите да ползва,
и виденията други,
ако има тя облага..
Няма кой да се учуди,
че най-много й приляга.
В необятната пустиня,
със жената чудо става,
тя не може да загине,
с всичко лесно се оправя..
Има всеки ден късмета,
трудностите побеждава,
а миражите проклети
знае как да управлява!
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
Тази приказка аз зная,
че е вече любопитна
и какъв ще бъде краят
много хора се запитват!
Щом доволна е жената,
даже срещаш любовта й,
променят ли се нещата,
става друга, то се знае.
Важно е, че е богата
и в пустинята направи
чудна къща по-нататък...
Ето, че набързо става!
........................
Интересен е живота,
щом измисля го жената !
Тихо в къщата се тропа,
млад човек е на вратата,
той жената поздравява,
тя отваря му вратите,
те отдавна се познават,
днес събират ги парите.
Имат нужда да са двама!..
.......................
Във пустинята голяма
ето как нещата стават,
за миражът вече няма
даже да се споменава...
|
|
