начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 03: КАМБАНЕН ЗВЪН

Помня следната картина,
мой познат как удуших!
Стана предната година,
имах повод и реших..

Поводът - жена красива,
искахме я той и аз,
Идва тя и си отива,
пали чувства между нас...

Често заедно сме трима,
на вечеря, на обяд.
Любовта й кой ще има
кой ще бъде със късмет?..

Дали някой тя обича
и ще бъде по- добре?
Всеки между нас разчита,
тя, че ще го разбере...

Нямаше предимство никой,
за желаната жена!
Не е лесно да се свикне,
с друг, че може да е тя..

Кой със нея ще сполучи?
Кой ли тя ще избере?
Нещо трябва да се случи,
някой трябва да умре...

Трябва някаква причина,
другият да удушиш.
Адвокат ще те закриля,
можеш да се защитиш..

Тя остава после с този,
който ще е оцелял,
и купува бели рози,
той понеже е успял...

Кой смъртта не оценява?
Мъртвият е във цветя!
И животът продължава,
с мен ще бъде само тя...

Ето как внезапно стана,
първи аз така реших,
исках с нея да остана,
и човекът удуших.

И спокоен аз съм вече!
Всичко бе като на сън...
Чува ли се отдалече,
траурен камбанен звън?

Щом камбаните забият,
зная, че гърмят за мен.
За любов ако убиеш,
подходящ е всеки ден...

book 03
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen