Аз още чакам. Повече от час,
да слезнеш на Централната ни гара.
Пак закъснява влакът от Бургас
и аз ги псувам, майката му стара...

Не се е случвало за първи път,
да бързаме за кратките си срещи!
Вагоните със скърцане вървят
и друго нищо, нищо не усещаш...

Аз знам какво е станало веднъж,
сама пътувала си във вагона
и влезнал някакъв досаден мъж,
започнал да си сваля панталона...

Очудено изгледала си ти,
нахалникът какво сега ще прави.
А без да чака, той те закачил,
ръцете му прегърнали те здраво...

Вагонът скърцал, скърцал все така,
във влакът никой нищичко не чува.
Придърпала си ти мъжа с ръка,
решила си, че нещо те вълнува...

И станала любовната игра,
прегръдките разтърсили купето
и дълго време никой не разбрал,
защо се бави влакът по трасето...

Пристигна ти след повече от час,
да бъдеш рошава не ти отива.
Но констатирах бързо после аз,
така, че ти изглеждаш най-щастлива!...