Във ковчега той лежи.
Погребение е. Бях поканен.
Помня дръзките лъжи
и какъв бе той измамник!

Трябва да отиде в ада,
кой друг да го прибере?
Да се мъчи му се пада,
даже след като умре..

Не е тъжно, ще ви кажа
за умрялия човек.
А животът му е важно,
че е бил богат и лек!

Със лъжи и със измама,
той си е живял прекрасно!
Друго да се каже няма,
на кого ли не е ясно?

Край ковчега някой плаче!
Манекенка - в скръб обвзета...
Не че много тя го тачи,
но така е възприето...

Той наследница я прави,
беше негова любима,
имаха си връзки здрави,
а сега пък тя ще има...

Все пак много той остави,
и пари, и далавери
и жената има право,
да се радва тя от вчера!

Трябва да се правиш тъжен,
ето твойто задължение,
да поплачиш ти си длъжен
винаги на погребение...

А лъжецът е в ковчега,
да го гледам пак, не мога.
В черквата са пет човека,
а излъганите – много!

За излъганите мисля.
Кой измамници харесва?
Затова до тук дошли сме
до ковчегът е по-лесно...

Той в ковчега си остава.
И ще го забравим даже...
Щом животът продължава,
нямам друго да ви кажа?