Идва старост и често ми казват,
не изглеждаш добре, как живееш?
Те завиждат, а аз не показвам,
че съм влюбен и как им се смея...

Старост идвала! Няма я още!
Любовта ли е чужда за мене?..
Колко нежни са някои нощи,
даже случват се срещи и денем...

Щом е вярно, след много години,
че човек без да иска старее,
аз си казвам: „Живот, остави ме,
да вървя аз и слънце да грее!”

Идва старост? А кой ще докаже?
Как изглеждам ли?.. Ето, живея!..
И не искам на никой да кажа,
как съм влюбен и колко се смея?...