Животът отлетя. Бе като вятър!.. На сцената му цял живот играхме!
Приключи най-познатият театър
със ролите, които преживяхме...

Минаваме през четири сезона
и ще достигнем скоро планината.
Вървим нагоре, бавно по наклона,
дали ще се докоснем с небесата?

Да изкачим върха и да погледнем,
да видим от височина земята.
Това е все пак някаква победа,
на много хора тя е непозната...

Животът е за жалост твърде кратък!
Набързо поживяхме и до тука!
И няма, няма вече по-нататък,
не чакай неуспехи и сполука! ...

Доволни ли сме или оскърбени?
Животът ни щом вече отлетява,
дори да се усетим ощетени,
какво по-друго можем да направим?...

Животът ни е като кръг затворен,
през него много трудно се минава
и винаги остава тъжен спомен,
в живот без огън, малко оцеляват.

И все пак има нещо много важно,
животът си достойно да приключим!
Не искам нищо повече да кажа,
дано така на всички да се случи..

Животът отлетя. Същински вятър!
Замина си в посоката позната.
И на парченца се разчупи, както
се чупят и разпръскват се стъклата...