ПЪРВА ЧАСТ

Преди година ми се случи.
След силни болки окуцях...
Но помощ в болница получих
и много бързо оздравях.

Изглеждах изоставен мъж,
макар да куцах кратко време.
Човек не е един и същ,
когато носи тежко бреме.

Започнаха тревожни дни,
животът спря да ме обича!
Напуснаха ме три жени,
останах дълго сам-самичък...

..........................

В живота се повтаря всичко
и срещнах пак една жена.
Със нея беше по-различно,
но много алчна беше тя.

Готова беше за пари,
каквото искаш да направи,
да легне с друг пред мен дори
и даже да ме изостави.

Но все пак беше тя до мен,
не бях аз вече сам-самичък!
Пари й давах всеки ден,
не беше толкова трагично...

Добре със нея поживях,
разбирахме се общо взето.
Ех, вярно, доста обеднях,
пари не падат от небето!

Доволна мисля беше тя,
светът погледна от високо.
Не я закачах и сама
живееше си на широко...

Тя просто нямаше проблеми,
когато идваше при мен,
обсъждахме различни теми,
изобщо бях задоволен...

Веднъж обаче я видях,
с един красавец се задява.
Съвсем случайно я познах,
днес нищо скрито не остава!

По улицата приближих,
към тях аз тихо се затичах
и чух я силно да крещи
пред него, колко го обича!...

Прибрах се бързо у дома,
не съм ревнив, но се ядосах!
Аз търсих вярната жена,
а лошо бях решил въпроса...

И както бързо оздравях,
отново взех да се тревожа.
И ето, пак че окуцях,
две остриета има ножа!...

ВТОРА ЧАСТ

Нали отново окуцях,
аз сълзи непрестанно роня.
Над сто красавици видях,
но няма как да ги догоня...

А как да чакам други дни?
Не мога цяла нощ да мигна.
Коя жена със мен ще спи,
щом няма как да я достигна?

Жената винаги обича,
като звезда да се представя.
След нея трябва да се тича,
че нищо иначе не става...

Тя никога не се обръща
и ходи като видна дама.
На поглед с поглед не отвръща
и гледа, сякаш, че те няма!

Не казва дума и не пита,
спокойствие до край запазва,
но явно е, че предпочита
мъжете да я забелязват!...

Така, от както куцам вече,
любов да търся аз не смея.
И само викам отдалече:
„Ще видиш, като оздравея!”...

ТРЕТА ЧАСТ

Така си куцах две години.
Отказах се от всичко аз.
Животът в мъка ще премине
си казвах често и на глас!

Веднъж отидох да ме види
един известен ортопед.
„След малко – казва – ще ви видя,
това е моят кабинет!”

И седнах аз във коридора
и други болни бяха там.
Една жена, на име Лора,
куцукаше насам-натам!

Загледахме се с нея двама,
в куцукащите си крака.
Засмя се мило тази дама,
усмихнах се и аз така!

Набързо там се запознахме,
приключи прегледа за час.
Пред болницата се видяхме,
съдбата обща бе за нас...

След тази лекарска проверка,
се влюбих в нея изведнъж,
оказа се милионерка
и аз не бях случаен мъж!

Тя беше истински богата
и отлетяхме за Париж!..
Ще питате: „Ами краката?”
Чудесно ходим, ето виж!

Съдбата може да те трогне,
в живота става и така,
че ако иска да помогне
изчезва лесно болестта.

Живеем бурно, без умора
и скитаме къде ли не!
И бременна е мойта Лора,
очакваме едно дете...

Така, че всичко е до слука
и знаем двамата сега,
детето даже да куцука,
ще бъде само на шега!...

....................

И разказът така приключва.
Сега отглеждаме дете!
Нали разбрахте как се случи?
Животът ни върви добре...