В живота има само две неща,
които обясняват лесно всичко,
на две делят се те и в любовта,
на две еднакви части, но различни...

Във първата си част човек е млад,
тогава той е влюбен и замаян,
избрал е вече път във този свят,
но все пак често виждаш го отчаян....

Ако усети, че любимата жена
на него с друг човек изневерява,
той става просто луд от ревността,
какво ли не със него още става!

Разбира се, любимата жена
отдавна ежедневно закъснява,
но той си казва, даже и така,
на нея само всичко аз ще давам....

Дано да се завърне скоро тя,
най-вероятно не е със любовник,
съмнява се, до късно през нощта,
поглежда често ръчният часовник...

Дай Боже да се върне жива тя,
за нея продължава той да мисли,
нали е влюбен, идва сутринта,
и тя пристига, друго той не иска.....

На драмата това е първа част!
Полека лека всеки остарява,
и идва онзи неприятен час,
човек на шестдесет когато става!...

Все още млада, твоята жена,
обиква друг, но ти сега се смееш,
отдавна си забравил младостта
и по-спокойно искаш да живееш!...

А тя танцува лудо през нощта,
познава вече всяка дискотека,
щастлива е със своите неща,
животът все пак движи се полека....

Но ти се сещаш, казваш може би
тя с него още там се забавлява,
дано и времето по-бавно да върви,
с любовника по-често да остава!

На драмата това е втора част!
С любовника защо да не преспива?
Сам чувствам се добре във къщи аз,
тя не е вече толкова красива!

И няма друга, вече трета част!
С любимият защо да не остане?
Така печеля всеки следващ час,
а иначе със мен ще се захване!

Отива си и тази дълга нощ,
любимата и мен не ме забравя
и аз не искам с нея да съм лош,
и няма за какво да се разправям!....

................................

Това бе първата и втора част!
Какво ли друго може да се случи?
Животът е един и същ за нас,
наскоро тези две неща научих!!

В началото, когато бил съм млад
аз всеки ден жена си съм ревнувал,
а днес поглеждам отегчен назад
и виждам колко зле съм се преструвал!...