Несподелена ми остана любовта
и се превърна във най-тъжен спомен,
не искаше да бъде с мене тя
и само аз бях затова виновен!....

Несподелена ми остана любовта,
защото не намирах точни думи,
след тях да ме погледне с обич тя
и нещо да се случи помежду ни....

Несподелена ми остана любовта,
защото бях студен и недостъпен.
Не ме разбираше дори и тя
и ми го казваше десетки пъти!...

Несподелена ми остана любовта,
държах се с нея като с непозната,
страхувах се, какво ще каже тя,
ако случайно я докосна по ръката....

Несподелена ми остана любовта.
Не знаех със какво да я развличам!
Когато идваше на срещите ни тя,
аз не показвах колко я обичам...

Несподелена ми остана любовта,
аз беден бях и много по-различен
и се очудваше тогава тя,
когато казвах, че й давам всичко...

Несподелена ми остана любовта,
погрешно се държах във всяка среща!
Съвсем естествена жена бе тя,
а аз изтъквах, че съм „друго нещо”...

Несподелена ми остана любовта,
защото казвах всичко, че разбирам
тогава питаше се често тя,
защо към нея пътят не намирам?...

Несподелена ми остана любовта,
защото вярвах само в мойте мисли,
не може да е по-красив света,
ако от мене беше той измислен....

Несподелена ми остана любовта!..
Далеч зад мене слънцето се скрива,
на хоризонта друг прегръща тя
и трябва вече аз да си отивам!...