Колко малко неща се изискват в света,
ако искаш да имаш приятел:
първо той я харесва, а тя след това:
„Да, съгласна съм, той е приятен!”..

Колко малко неща се изискват в света,
после идва и първата среща,
елегантен е той, подредена е тя,
явно двамата нещо усещат...

Колко малко неща се изискват в света,
никой нищо от никой не търси,
доста умен е той, а красива е тя,
любопитни шептят помежду си...

Колко малко неща се изискват в света,
той случайно ръката й хваща...
Тя приема от него без страх нежността
и със поглед пак нежност му праща!

Колко малко неща се изискват в света,
тръгват заедно, вече са двама,
той разказва, разказва, а смее се тя,
чудеса тука никакви няма!...

Колко малко неща се изискват в света,
спират тук, той цветя подарява,
явно искал е пак да покаже така,
че красиви неща ще й дава...

Колко малко неща се изискват в света,
тя с усмивка приема цветята
и съгласна със поглед му казва сега,
че така се ухажва жената...

Колко малко неща се изискват в света!
„А за мен ти ще имаш ли време?”
„Не разбирам въпросът ти” - гледа го тя,
после казва: „Добре, ще приема!...”

Колко малко неща се изискват в света,
тя към него за миг се обръща,
той й казва, че тя е красива жена
и с любов изведнъж я прегръща...