Това стихотворение посвещавам
на Албена Борисова

Аз ще те чакам, каквото да стане,
тук кафенето е пълно със хора,
но ще те чакам, дошъл съм по-рано,
бързам със теб за любов да говоря!..

Твоята работа знам, не е лека,
ти си от сутрин до вечер заета,
аз ще те чакам, не бързай, полека,
само дано е свободно сърцето!..

Ако сърцето е също заето,
аз ще тъгувам за теб в кафенето,
тъжен ще бъда, когато те няма,
моята болка ще бъде голяма...

Ти ще попиташ дали съм се влюбил?
Ако напълно аз теб съм загубил,
няма тъгата си аз да покажа,
няма и дума на теб да ти кажа....

Аз ще те чакам, каквото да стане,
вече замръква, а тебе те няма,
много е тъжно, че сам ще остана
аз те очаквах с надежда голяма!

Аз ще те чакам, какво да се прави,
тебе те няма, звездите изгряват,
вече е тъмно, а ти ме забрави
може би друг мъж и теб забавлява...

Аз ще те чакам, но много е сложно
явно, до мене не можеш да стигнеш,
може би искаш, но не е възможно,
ако не искаш, не ще ме достигнеш!

Имаме много неща да си кажем,
аз съм край тебе, от дни те познавам,
ако погледна в очите ти даже,
аз ще ти кажа какво ни остава!

Можем да станем приятели вече,
друго не може изобщо да стане,
ние ще тръгнем, ще идем далече,
но за ръцете със теб ще се хванем...

Просто животът така повелява,
аз съм се влюбил, сърцето лудува,
всичко за тебе аз само ще правя
колкото скъпо дори да ми струва!..

Аз ще те чакам, каквото да стане,
те се приготвяш, със теб ще пътувам,
ти си избрала със мен да останеш,
аз те обичам и аз те целувам...