Често я виждам, живее отсреща,
всички я знаят, красива жена,
помня през лятото, в дните горещи,
носи най-тънката блуза в града!
Тя очертава снагата й стройна
нейните нежни, красиви гърди!
Често събира тълпа многобройна,
хората гледат, тя бавно върви...
Бавно върви и поклаща снагата,
къса пола крие двете бедра,
с дълги крака е, от мрамор изляти,
скулптор работил е с точна ръка...
Всички се питат, ту скрито, ту явно,
кой е мъжът й, навярно щастлив,
после пак гледат, и не много тайно,
днес булевардът е станал красив!
Носи се модно, с коса подредена,
тя е отново прекрасна така,
зима е вече, навън е студено,
но ще се гледаме дълго сега...
После решавам, че вече е време,
среща да имам със тази жена,
трябва ми смелост, „в ръце ще се взема”
ще й приказвам най-нежни неща!...

.................................

Спирам я вчера и нещо я питам,
тя ме поглежда с красиви очи,
слуша внимателно, не е сърдита,
не е намръщена, ясно личи...
„Аз ви познавам!” – след миг отговаря -
„знам, че живеете близо до мен!”
После с усмивка тя нещо повтаря,
нещо ми казва за днешния ден.

„Аз ви харесвам” – тя пак продължава,
„мъж елегантен сте, с вкус сте роден,
вече ви казах, че аз ви познавам,
често и вие се вглеждате в мен!”
Бях изненадан и слушах унесен,
топлите думи на тази жена,
тя ме познаваше, случай чудесен,
имам възможност и то не една!
Аз я поканих да дойде във къщи,
тя се замисли, но после разбра,
бе закачлива, усмихната също,
хвана ме бързо, вървим „под ръка”...

......................................

Вкъщи прегърнах я, тя ме погледна
с нейните хубави сини очи,
влюбени бяхме, със мен тя си легна,
идваше изгревът с първи лъчи...

.....................................

С нея живяхме през тези години,
влюбих се лудо във тази жена,
по булеварда щом с нея премина,
пак се събираше шумна тълпа...
Аз се гордеех, че с нея съм често,
тя ме харесваше, беше така,
времето мина и трудно, и лесно,
двамата още вървим „под ръка”...