Телефонът пак зает е,
аз на нея се обаждам,
щом я търся ще се сети,
липсва ми, не й досаждам...

Телефонът пак зает е,
онзи ме е изпреварил,
бавно й чете памфлети
от списанията стари!

Явно иска да покаже,
че е умен и начетен,
сам не може да го каже,
въпреки, че е суетен...

Този мъж не го познавам,
но до смърт го ненавиждам!
С нея щом се занимава,
аз не искам да го виждам...

Аз не съм ревнивец жалък,
от една любов погубен!
Но светът е вече малък,
всички знаят, че съм влюбен...

Само той не се досеща,
той се е самозабравил!
Аз подготвям просто нещо,
той да бъде изоставен...

На планетата безкрайна
има как да преживява,
аз ще крия мойта тайна,
докато го отстранявам...

.........................

Тя е хубава и млада,
нищо тя не подозира,
но страхотно ми допада,
всеки вече го разбира!

Скоро аз ще я превзема,
няма той до нея място,
няма как превес да вземе,
аз лисица съм опасна!...

.........................

Тази повест е прекрасна
и накрая най-красива....
Аз съм с нея, много ясно,
онзи просто си отива!...