Възпитан бях от майка си така:
добре да бъда образован,
да мога да говоря с лекота,
от мен да бъде всеки очарован...

Да бъда щедър, умен, справедлив,
до там да стигнеш не е лесно,
а трябва и по дух да си красив,
жените този тип мъже харесват...

Така преминах от колеж в колеж,
със резултати най-престижни,
и хвалеха ме всички, щеш не щеш,
най-силните все още ми завиждат...

И със жените също аз успях,
в любов живота ми премина,
но нямах време, за да бъда с тях,
избрах една, на име Каролина.

А Каролина беше като мен,
момиче умно и грамотно,
не можех да я виждам всеки ден,
за жалост тя бе влюбена страхотно...

Бе влюбена в случаен господин,
в един човек безинтересен...
Той бе излъгал, че е несравним
и че животът с него ще е лесен!...

Избра го Каролина вместо мен,
с две думи той бе предпочетен!
Това бе най-нещастния ми ден,
поне да беше умен и начетен...

След този избор съм отново сам,
за нищо вече нямам сили!
Те двамата, останаха си там,
той с Каролина, бяха го решили!...

Направих много грешки в любовта,
за първи път в живота си се влюбих.
Ще страдам твърде много затова,
че Каролина с лекота загубих...

Най-после се разбра, че в любовта
и много ум, и знания не трябват...
..........................
Щом всичко става лесно по света,
ще чуем скоро, че ще има сватба!...