Разказаха ми следните неща:
един приятел страшно бил се влюбил
и казал, че бил най-щастлив в света,
за първи път щом с нея се събудил!...

А другият отвърнал, че така
той после ще се чувства по-нещастен,
защото щом приключи любовта
дущата му без обич ще угасне...

И продължил, че много по-добре
живее този, който не обича...
Не можел днес човек да разбере,
че щом е влюбен, става по-различен...

Започнали да спорят затова
и първият от двамата доказвал
защо и как той вярвал в любовта...
„Добре, ще видим!” - вторият му казал...

И срещнали се те след пет-шест дни,
решили да се „уточнят нещата”...
За изненада, чакала встрани,
една жена, на двамата позната!

Любимата на първият била,
до двамата мъже сама стояла!
Но вече станала „любима” тя
на втория, с когото бе преспала!...

Изглеждал първият като убит,
започнал прибледнял да се досеща,
попитал: „А защо дошла си ти?”
Тя казала: „Днес тука имам среща!”

А вторият ги гледал и мълчал.
Прегърнал той пред онзи мъж жената
и недовършен разговорът спрял,
така се „уточнили” там нещата!...