Не съм така оптимистичен,
откакто с мене се познаваш!
За любовта си съм скептичен,
приятелска ръка не даваш...

Аз нищо повече не казвам,
но всичко в стихове изрекох,
надълго писах и разказвах,
как силно в тебе се увлекох...

Дали едно писмо отвори?
Дали прочете мойте думи?
Изобщо ти не отговори
и няма връзка помежду ни...

Отправих ти една покана,
на кратко исках да говорим,
такава среща с теб не стана,
ти нищо пак не отговори...

Дали случайно се уплаши?
Човекът, който те обича,
ревнува ли? Това е страшно,
но в любовта се случва всичко...

Какво да правя аз не зная,
държиш се с мене безразлично,
не мога само да мечтая,
аз все пак съм реална личност!

Така нещата ще оставя.
Ще спра да те преследвам вече!
Дано, дано да те забравя
и нещо да не ми попречи!...

Накрая искам да ти кажа,
за мен си пак неповторима...
От тебе аз ще се откажа,
но ти си моята любима!...