/разказ за една случайна среща/

Ти знаеш, че съм влюбен още в теб,
аз зная, че със друг човек живееш,
със мене си студена като лед,
ти просто да обичаш не умееш....

Мъжете често влюбват се така,
една жена щом срещнат най-случайно!..
Протегнах ти аз влюбено ръка,
ти каза, че ще бъдеш всеотдайна!

Със месеци те чаках тук и там,
но ти не идваше на тези срещи!
Не ме харесваше и вече знам,
че други са законите човешки..

Веднъж разхождах се отново сам,
умората най-после ме напусна,
в квартала построиха ресторант
и исках да вечерям нещо вкусно..

И влезнах в ресторанта чисто нов
и виждам маса с хора най-отбрани,
говореха за вино и любов,
приятел ме позна и ме покани...

Чудесна маса с хубави неща,
компанията шумна и голяма,
с усмивки ме посрещнаха така,
че неудобство никакво да няма...

На някакво кресло се настаних
до две жени, от ляво и от дясно,
на масата, на края ти седиш,
до тебе нямаше свободно място...

Помислих си, защо си тука ти,
компанията от кога познаваш?
Какво ли може с някой да делиш,
а виждах, че добре се забавляваш!

Останах изненадан и смутен!
Как мойта обич още не премина?
А ти дори не се загледа в мен,
не бях те виждал от една година...

Попитах аз любезните жени,
на масата кои са тези хора?
Те заедно в колежа са били,
събират се, говорят си и спорят!

„А в дъното седи една жена,
от весели мъже е обградена.
Кажете ми все пак коя е тя,
изглежда хубава, но изморена!”

Засмяха се любезните жени,
платена проститутка е жената!
................................
Разбрах едва сега коя си ти,
любимата ми, обична позната!...