Познавам те едва ли не от вчера,
видяхме се случайно неотдавна...
Не беше на изискана вечеря,
нито в компания и шумна, и забавна!

И нямаше напитки за „наздраве”
и нежни танци, или друго нещо,
което лесно хората ги прави
по-близки след отминалите срещи...

Така видяхме се! Работно място,
служебни разговори, кратки думи,
една рулетка, сложена на тясно
във малкото пространство помежду ни...

Използвах тази близост и попитах:
„Отдавна ли си толкова красива?”
Ти се усмихна, каза ми открито,
че тук да те закачам аз не бива...

Нали за мен бе още непозната,
че малко си сърдита ми се стори,
но казах: „Ще те чакам пред вратата,
защото искам нещо да говорим!...”

На улицата чаках много време.
Когато ти излезе се видяхме,
приказвахме, вървеше ти до мене
и като луди двамата се смяхме!...

В теб влюбих се, ти беше го разбрала,
аз исках дълго да те забавлявам,
усетих го в онази малка зала
и казах си, каквото ще да става...

Щастлив съм, че отскоро те познавам,
не знаех аз къде да те намеря,
че късно те видях не съжалявам,
най-влюбеният мъж съм аз от вчера!