За втори път сме с тебе през нощта,
и пак в казиното, и с много хора...
Играем и се смеем все така,
умората отново ще преборим...

В казиното аз идвам за беля!
Не се замислям още, че не мога
дори две думи с теб да разделя,
там всички наблюдават ни най-строго!.

Изглеждам като истинско дете,
ще поиграя тук, ще си отида...
А нещо друго всъщност ме влече,
да влезна в залата и да те видя...

Какво като съм тук, се питам аз!
Какво ли по-различно днес ще има?
Поглеждаш ме и казваш ми без глас,
помни на друг човек, че съм любима!...

Ужасно е!... Главата ме боли,
дълбоко наранена е душата,
разбити са ми всичките мечти,
с теб заедно сме само във играта!..

Ти чувстваш ме като един клиент,
аз знам, че някакъв човек обичаш,
но няма ли да дойде друг момент,
все „господине” ли ще ме наричаш?

Не съм ли много глупав аз сега,
че идвам тук и страдам, си помислих?
животът ражда винаги тъга,
сърцето ти когато друго иска...

Нали най-приемливо е за мен
да блъсна на казиното вратата,
безследно да изчезна някой ден
и да измия всичко от душата...

Какво ще стане после, вече знам!
Пред себе си страхливо ще признавам,
най-скъпият човек, оставих там,
а аз присъда тежка изтърпявам!...

Присъда доживотна ще е тя,
потънал съм във обич надълбоко!
Изгубя ли те някъде в света,
присъдата ще бъде най-жестока!