/разказ за трима приятели/

Приятелите пак сме се събрали,
последната ни среща бе отдавна,
каквото сме дочули и видяли,
разказваме си, много е забавно...

Поддържаме се ние от години,
познаваме се още от колежа,
животът до сега добре ни мина,
живеем със усмивки и надежда...

Един разказа, скоро запознал се,
с една жена наистина прекрасна
и влюбил се във нея, постарал се
да й го каже с думи много ясни!

И после се видяли в две-три срещи
и тръгнали нещата помежду им,
и както вече всеки се досеща,
приела тя най-нежните му думи!

След кратко време те се разделили,
била тя с друг и друг сега харесва,
да хвърли в любовта си още сили,
приятелят ни счел за неуместно...

И вторият пак нещо ни разправи,
за някаква жена, и тя прекрасна,
създал набързо с нея връзки здрави,
картинката и тука беше ясна!...

Ех, нищо че и те се разделили!
Човек с човек ако не се разбира,
дори да се положат всички сили,
решение пак трудно се намира.

След втория приятел идва трети
и той разказа случки най-подробни,
така бе нарисуван и портрета
на тези хубавици превъзходни!...

Един попита малко нервен вече,
те как се казват, прякори ли имат?
Оказа се и никой не отрече,
че всички са с едно и също име!...

И изведнъж, разбрахме най-накрая,
една, че е прекрасната позната!
А тримата приятели не знаят
и влюбват се един след друг в жената!

..............................

Да продължа ли? Мисля, че не трябва!
Аз бягам вече от жени прекрасни!
Почувстваш ли, че любовта те грабва,
очаквай и премеждия опасни!...