/разказ за едно очакване/

Пред дома й аз я чакам.
Днес разбрах къде живее.
Мисля си, потънал в мрака,
трябва да се срещна с нея.

Ще я спра като излезне,
ще я дебна без умора,
няма как да ме избегне,
дълго аз ще й говоря!...

След като сега се видим,
двама ще вървим по пътя.
„Хайде на кафе да идем!”
ще предложа триста пъти!

Седнем ли във кафенето,
ще уреждам нови срещи...
Ще разказвам, общо взето,
за събития горещи...

Щом жената забавляваш,
/ако случаят налага/,
тя те слуша, друга става,
често влюбва се веднага!

Да си търпелив е бреме,
нервен съм и съм възбуден.
Вече чакам много време,
моят план е доста труден.

Аз от скоро я познавам,
в офиса ни се видяхме
и се влюбих, както става,
след като се запознахме.

Затова я чакам още,
да й кажа две-три думи!
Нека пламне, не е лошо,
нежен огън помежду ни...

Тя е тиха и красива
и най-важно, синеока!
Всяка дреха й отива,
стройна е, дори висока...

............................

Щом обедно време стана,
тя вратата си отвори
и излезна, пак засмяна,
чувам, с някой си говори!...

Двамата пред мен се спряха,
той ръката си подаде,
като влюбени стояха
и целувка тя му даде!

Мислех си, дали сънувам?
Не очаквах двама души.
Те щастливо се целуват,
аз ги гледам и ги слушам!...

Тръгват двамата нагоре,
уличката става тясна.
Нещо мило си говорят,
всичко вече беше ясно...

Аз почувствах се ужасно!
Любовта си те разкриха.
Нямаше за мене място,
там на уличката тиха!...