/разказ за един невероятен случай/

След толкова усилия, накрая
изглежда, че ти станах симпатичен,
дали ще разбереш все пак не зная,
от много други, че съм по-различен.

Най-важно е мъжът да бъде умен,
а не красавец синеок и строен....
Аз съм чаровен, приказлив и шумен,
приятелският кръг е многоброен...

Аз влюбих се във теб, това го знаеш
но с нищо досега не те привличах,
животът ми на рози не ухае
едно ще ми остане, че обичах...

Обичах те и ясно те разбирам,
в живота нищо аз не съм постигнал,
днес всеки мъж жените го избират,
когато върховете е достигнал...

Така, че нищо между нас не стана,
аз още те ухажвах неуспешно,
когато ти със друг човек се хвана
и ме забрави много, много лесно...

Но както знаем, всичко се променя,
от леля си богатство аз получих,
и къща най-луксозно построена,
и вила, и коли, така се случи!..

Разчу се твърде бързо мойта сага,
поисках среща с тебе не случайно,
предложих ти парите си веднага
и всичко друго, влюбен бях безкрайно...

Ти каза, че любов не се продава
и че любов така не се купува,
аз отговорих, че това ще става,
защото вече всичко скъпо струва!

И теб, и много хора изненадах
разбраха, че във моят дом се връщаш,
парите аз ти дадох за награда,
ти вече само мене ще прегръщаш...

Ти в мен се влюби след известно време,
така приключи тази моя сага,
за твоята любов не бе причина,
богатството, с което разполагах...

И нека вече никой да не пита,
какво човек в живота предпочита,
дали онези купчини с парите
или любимата, която го обича!...