/разказ за една измама/

Всеки ден срещу мойта врата
срещам светлите сини очи
на една елегантна жена,
непозната за мен отпреди...

Щом излизам и те ме заглеждат,
тези синьо-небесни очи,
припознават се в мене изглежда,
друго нещо във тях не личи...

И веднъж питам тази жена,
казвам: „Често ви виждам отсреща,
но случайно ли става така
или може би искате нещо?”

„Много дни – каза тя – не посмях
да ви кажа, напразно ви чаках!
Пет години съседка ви бях,
много често от мъка аз плаках!

Виждах как се завръщате вечер
със една или с друга жена,
а харесвам ви, чувствах, че вече
ме измъчва до смърт ревността!

Мислех как да ви стана любима,
и да бъда щастлива и аз,
и любов помежду ни да има,
всеотдайна да бъда към вас!...”

....И така, тя дойде ми на гости,
събеседница беше добра
и разказваше нещо за онзи,
който дълго не бил я разбрал!...

След това пак пристигна във къщи,
и остана, и легна си с мен!
Може някой сега да се мръщи,
но светът е така подреден....

А по-късно разбрах тази дързост,
моят дом някой беше обрал,
тя решила и действала бързо,
много скъпи неща бях събрал!...

......................................

Тази нощ бе добре заплатена!
От тогава не съм я видял!...
Нещо все ще се случи на мене,
щом със „чужда” жена съм преспал!...