/разказ за една „лека” жена/
„Измислена” нарекох любовта,
щом толкова внезапно ме привлече
и ме сближи със нежната жена,
която срещнах късно тази вечер!...
С приятели отново бяхме там,
уютно ресторантче край морето,
по „двойки” бяха всички, аз бях сам,
луната бе изгряла на небето...
Пристигна тази хубава жена,
след нощното й къпане в морето,
красива беше с мократа коса
и стичащи се капки по лицето...
Покани я приятелка добра,
на масата ни седна уморено,
поръчах й вечеря и разбрах,
че тя от мен остана впечатлена...
И после, както става по света,
се заприказвахме надълго с нея,
бе хубаво и топло през нощта,
вълните се разливаха край кея....
Не беше трудно още вечерта
да й пошепна колко е красива,
усмихна се и също каза тя,
че тази нощ се чувствала щастлива...
Изпратих я до нейната врата,
летуваше в една рибарска къща
и както бъбрихме за любовта,
започна тя назад да се обръща...
И в уличката тъмна изведнъж,
видях един човек в нощта да идва
и спря пред нас неканеният мъж,
измъмри нещо, че сега пристигнал...
Тя каза, че е нейният съпруг,
ръката си любезно той подаде,
разбира се, аз станах вече друг,
а знак да си отивам тя ми даде!...
Не бях щастлив след тази кратка нощ,
в жената бях се влюбил аз внезапно,
но с мен късметът се оказа лош,
така приключи срещата приятна...
Но ето, че на следващия ден,
по телефона тя ми се обади,
предложи да се срещне пак със мен,
подхвърли, че не искала да страда...
Видяхме се отново край брега,
във разговори времето премина,
тя каза, че ще бъдем отсега
отново двама, онзи мъж заминал!
Разбрах, какво е станало със тях,
те бяха се набързо разделили,
замислен, но и радостен вървях
все още за любов аз имах сили...
Когато я изпращах до дома,
пак някакъв стоеше пред вратата,
Очакваше, че тя ще е сама
и нещо измърмори в тъмнината..
..................................
Каква бе тази участ? През нощта,
един след друг мъжете се редяха
и винаги се случваше така,
че с нея те за нещо си шептяха!..
Не виждах за какво съм още там,
не исках да се бъркам във нещата,
тя беше проститутка, вече знам
и скърцаше, и скърцаше вратата....
......................................
Аз влюбен съм във същата жена,
тя може би случайно ме увлече,
не ме вълнуват другите неща,
обичам я дори по-силно вече!... |