/разказ за едно смейство/

Този разказ е приятен,
мойто бъдеще е ясно!
Аз богат съм, татко знатен
и живеем си прекрасно...

Всички казват, че жените
влюбват се в мъже богати.
Като си броя парите,
татко милиони прати...

Каза ми: „Харчи ги, сине,
имаме пари за трима,
но снахичка намери ни,
и за внуците ще има”...

И намерих аз жената,
нежна, умна и красива,
но богатство да пресмята
каза, че не й отива...

Каза: „Даже да съм бедна,
предпочитам друга младост!”
Към парите не погледна,
книгите са нейна слабост...

Чувствах се като отровен
и говорих с нея лично!...
Жажда за живот духовен,
е било за нея всичко!...

Аз помислих и решавам,
друго нещо ще направя
повече от мен ще давам,
пък каквото ще да става!

И започнах: „Да ти кажа
днес едно „Порше” ти купих,
то е вече във гаража
всичките рекорди чупи...

Взех ти скъпи тоалети,
от Париж, от Рим и Хага!”....
Тя ми казва: „Стига! Ето,
старата пола си слагам...

Колко синьо е небето!
И красиви са звездите!
Карай си го сам „Поршето”,
а за другото не питай!”..

Явно мойта мощ огромна
тя дори не забелязва
и изглежда, че е скромна,
за богатство не приказва...

Татко каза: „Тя е честна,
след богатство щом не тича,
не е користна и лесно,
само теб ще те обича”...

.................................

Всичко странно ми се стори,
неподготвен ме заварва...
...................................
А на разказът по-горе,
може ли човек да вярва?

Ясно е, че се шегувам
със жената в този случай!...
Тя и днес не съществува,
аз измислих тази случка...
Тайната не е голяма,
днес жена такава няма!...