Писах ти писмо отдавна,
ти дори не отговори,
а си умна и забавна,
исках пак да поговорим!

Темата не е порочна:
може ли любов да има,
ако флирт със мен започнеш,
и от днес сме вече трима?

Ясно е защо те питам,
интересът го налага,
иска ми се да опитам,
с мойте чувства разполагам!...

Ти си му като съпруга
с него заедно сте двама,
но реалността е друга,
вече любовта я няма...

И до теб се появявам,
мисля си, че ще сполуча!
Аз съм весел и забавен,
а пък другият е скучен...

Щом той нещичко научи,
ревността ще го убива,
флиртът вече е започнал,
ти си толкова красива!..

После идват тайни срещи,
ще се радваш, ще се смееш,
отношения човешки,
иска ти се да живееш...

Старият живот оставяш,
нов живот сега те чака.
Няма кой да те смущава
и ще се върви нататък!..

Ето моята представа:
ако в някой друг се влюбиш,
нищо лошо с теб не става,
да му мисли който губи!

Другият е недоволен,
глупаво се извинява
и възпитано те моли
него да не изоставяш!...

Драмата се усложнява,
да тъгуваш е излишно!
Трябва да се забавляваш,
можи би ще става скришно......

Всички ще те оправдават,
ти отново ще обичаш,
с нов човек се запознаваш
и ще имаш с него всичко!

А пък твоята раздяла
с онзи вече те очаква.
Даже и не си разбрала,
че над сто мъже те чакат!

Ще те чакат, ще се борят,
щом вулканът е изригнал,
с нежен глас ще ти говорят,
някой за да те постигне?

Но, най-важното остава!
Ако нищо с друг не стане,
аз съм също тук, признавам,
чакам ред до теб застанал!...