Имах аз една Ирена,
беше често отегчена,
но в замяна, бе устата,
все обсъждаше нещата,
можеше цял ден да спори,
да се кара и говори!...
Щом се срещне с други хора,
тя не знаеше умора!...
Аз не знам защо Ирена,
беше влюбена във мене
и нали съм й съседа,
от балкона все ме гледа...
През деня ме поздравява,
вечерта щом наближава,
тя на светло се съблича,
маха ми, че ме обича!...
Гола, често тя остава,
щяла да ми се отдава...

На балкона се намирам,
правя се, че не разбирам,
вече стана доста сложно,
мислех, дали е възможно
с тези погледи да спрем и
да не губим ценно време...

Но и времето минава,
може би година става
и веднъж Ирена ляга,
в къщи със един мъжага.
През прозореца отсреща
виждам интересно нещо,
в стаята на светлината,
се прегръщат на кревата,
а нали е нова мода,
после паднаха на пода,
размениха си целувки,
малко нежност и преструвки.

След като се измориха,
под юргана се завиха..
.......................
Беше, помня, яка зима,
но Ирена шуба има,
и излиза на балкона.
Беше тя жена – икона
и безспорна примадона...
„Този мъж ще го изгоня,
ако с теб не спиме трима.
Искам да съм ви любима!
Сексът, за да се понрави,
трябва трима да го правим!”
„Ех, добре де” – аз изрекох
и съм се усмихнал леко.
Скочих бързо през балкона
и събух си панталона,
после скочих във кревата
за да тръгнат там нещата...
Ама онзи млад мъжага,
не поиска да помага
и не се интересува,
че Ирена се вълнува..
Бяхме малко уморени,
той обърна гръб обратно,
тялото му окосмено,
беше доста неприятно...
По-добре, че ме остави
сам с Ирен любов да правя.
Но Ирена се забави,
кой така любов ще прави?
До среднощ с парфюм се плиска,
на „Шанел” да лъха иска...
..........................
Няма как да си отидеш
и Ирена да обидиш...

Стана ясно,че Ирена,
беше доста разгневена,
искаше й се за трима
вечерта любов да има...
Нали знаеш, всяка дама
иска повече от двама...
Но нали не ни се случи,
никой нежност не получи,
глупаво с Ирена беше
и сърдита тя лежеше!
...........................

Тримата така лежахме,
недоволни всички бяхме...
С онзи двамата заспахме,
със Ирен не се разбрахме...

Но Ирен не ме намрази,
мен започна да ме пази,
все за себе си ме иска,
силата ми да изстиска,
всяка сутрин, всяка вечер,
искаше любов тя вече,
дебнеше ме зад вратата,
щом ме види... и в кревата!
.............................
И така, сега ме вижте,
поотслабнах аз, но нищо,
тя докрай е изтощена!...

Всяка нощ сме със Ирена..
.............................
А Ирена ме обича
с нови дрехи ме облича,
цялата ми се раздава,
всичко тя за мене дава
и нали си е кокетна
прави ме и мен суетен,
в общество добро се движи,
гледаш я, че няма грижи
и минава за богата.

Аз пък пълня й душата
с думи повече от нежни,
нося й букети свежи,
а подаръците скромни,
тя задълго ше ги помни,
нали са с любов избрани,
друго трябва ли да стане?
Връзката ни е позната
и добре вървят нещата.
После изведнъж открихме,
както много се сближихме,
влюбени, че вече бяхме
в нова къща заживяхме.
Бяхме двамата щастливи,
но сме малко заядливи
и небето става сиво
щом си кажем нещо криво...
И веднъж така се сбихме,
че с Ирен се разделихме.
Мислех пак да се оженя,
но бях влюбен във Ирена.
Нищо, че сега се мръщи,
и я няма нея в къщи,
всичко знам ще се обърне,
тя във къщи ще се върне!
.......................
Имах аз една Ирена,
беше често отегчена,
но любов когато правим,
можем всичко да забравим!.....

Днес Ирена е умряла,
връзките ни бяха чести
и след нашата раздяла,
няма кой да я замести...