Аз съм просто намръщен човек!
Възразявам на всички за всичко!
Не признавам и новият век,
не признавам и нищо предишно...

Както казват, „чепат” съм човек!
Пазя само за мен свойте сили!
На малцина животът е лек,
затова всички питат: „Върви ли?”

Аз не питам. Стоя настрани,
гледам хората как се оправят...
Ще достигнат ли те старини
и какво ли до днес заслужават?...

Те изглеждат различни от мен,
негодуват и винаги спорят...
Нека бъда пред вас откровен,
не е ясно какво си говорят...

Както често размахват ръце,
добрини, да доказват че правят,
аз не знам, дали имат сърце
свойте думи щом лесно забравят...

Имат тих, настоятелен глас,
и говорят със всички полека,
но не правят те нищо за нас
и не мислят с любов за човека!

Всеки иска да стане богат!
Интереси преследват големи!
Но интриги най-често плетат,
за влияние в новото време...

Към какво те така се стремят?
Във борбата за власт ги заварвам!
Затова съм намръщен човек
и на никой от тях аз не вярвам...