Стихове пишат щастливите хора
или които са все недоволни...
Ако така е, аз няма да споря
и ще напиша за стаята с болни!

Тук съм затворен, лежа на леглото,
няколко души сме в голата стая...
Всеки ругае доброто и злото,
колко ще страдаме, никой не знае!...

Лекарят влиза и бързо излиза,
лесно се вижда, не му се приказва,
вдигаш си сам закопчаната риза,
той през слушалките, нищо не казва...

После сестрата, инжекция прави,
тя е намръщена, тя е заета,
кой ли се сеща, когато сме здрави,
нашата участ каква е проклета...

После е кръвното, после сърцето,
този и онзи набързо минават,
все по-измъчено гледа лицето,
по-безнадеждни и дните ни стават....

Болница бедна, стените са грозни,
легла неудобни, техника стара
тук там професора, думи помпозни,
в месеца само веднъж проговаря...

Болните стават ли някога здрави?
Кой ли, и как ли и днес ги лекува?
Знае ли някой какво да се прави?
Здравето казват, най-скъпо че струва...

......................................

Няколко души сме в голата стая,
времето бавно и с мъка минава,
даже не мога сега да мечтая,
нека да става каквото ще става...