Аз пиша ти последното писмо,
отново тъжни мисли ме настигат,
разбрах до днес единствено едно,
че любовта най-трудно се постига....

Аз в теб съм влюбен, знам ли от кога,
какво ли не направих да те имам,
ще бъда влюбен както до сега,
най-вероятно още сто години!

Но знам, какво се случва със мъжа,
жената щом не иска да обича,
затъва той в дълбоката тъга,
където любовта му го повлича....

И няма вече връщане назад,
и всичко става много по-различно,
какъвто да си бил на този свят,
не си сега онази ярка личност.

Животът без любов е твърде сив!
Дори да ходиш още по земята,
изглеждаш вероятно като жив,
но си погребан вече от съдбата...

Защо ти пиша днес дори не знам,
за любовта си всичко съм разказал,
щом влюбен съм, но съм останал сам,
едва ли справедливо съм наказан!...

Аз пиша ти последното писмо
то силната ми болка ще излъчва!
Не ме обичаш и разбрах едно,
не трябва повече да те измъчвам!