Окосено сено, разноцветна дъга
чуруликащи птици в листата,
междуселска пътечка и тиха тъга
и следи от раздяла в душата..
Километри от мак и синчец между нас,
километри разделят сърцата...
На единият край на дъгата съм аз,
а на другия ти. Между нас е тъгата...

Не съм те виждал вече много дни
и мислех, по-спокоен че ще бъда.
Живея със несбъднати мечти,
ти знаеш най-добре, не съм се лъгал!

Каква ужасна грешка е това!
Аз по-спокоен мога ли да бъда?
Щом не постигнах нищо в любовта,
получил съм най-тежката присъда...

............................................

За жалост пак несбъднати мечти!
Какво ли още мога да поискам?
На километри някъде си ти,
дори това, достатъчно потиска...

Щом километри вече ни делят,
за този малък свят това е нещо,
напразно месеците ще броя,
напразно ще очаквам да те срещна!

Разказах ти за моята любов,
а ти към мене само гръб обърна,
ще търся път към тебе чисто нов,
но победен ли трябва да се върна?

Несбъднати мечти! Аз знам това
и срещал съм не малко хора,
едни приемат всичко с лекота,
а други се надяват и се борят...

Къде съм аз ли? Няма вече как
и да се боря, и да се надявам...
Когато през нощта настъпи мрак,
само за мен звездите не изгряват!

Протегнах ти отдавна аз ръка,
увисна тя сама и без подкрепа.
Знам кой съм! Не очаквах, че така
ще бъде моята любов нелепа...

Разбирам те! Но малко съм сърдит!
Какво ли мога друго да направя?
Знам онзи път, отново е разбит,
дори следи по него не остават...