Усилията своя край достигат
и всеки моят труд ще разбере!
Завърших аз поредната си книга,
дано да се приеме тя добре!...

Разбира се, аз много се надявам,
да ви харесат мойте стихове
и колкото живот да ми остава,
ще търся пак попътни ветрове!...

Не зная още колко ще пътувам,
не искам да се разделя със вас,
познавате ме, с всички съм общувал,
обичах всеки ден и всеки час...

Не помня във живота как се движих,
дали щастлив по своя път вървях,
избягнах злото, срещнах доста грижи,
добър, но неразумен често бях!...

Остана любовта ми неразбрана,
разбира се, виновен съм и аз,
от срещите ми спомен не остана,
защото съм се движил без компас!

Какво ли не в живота ми се случи,
полека много истини разбрах,
разсмиваше ме всеки весел случай,
най-вярното приятелство видях!...

Големите неща съм изоставил,
но стига ми, че имам дъщеря!
Дали баща й нещо ще направи,
от него да е по-щастлива тя?...

...................................

Ще продължа нататък без промяна!
Все нещо аз на хората съм дал!
Такъв човек желая да остана,
защото не случайно съм живял...