Неясно ли към теб съм се стремил?
Не съм ли казал всички нежни думи?
Изглежда непохватен, че съм бил,
щом няма нищо още помежду ни!...

Разбирам, че неясният стремеж,
не е могъл да стигне до душата!
В гората ако няма вятър свеж,
утихват на дърветата листата!

И още нещо вече съм разбрал,
че нищо в любовта не се отлага...
Аз зная, че съм много закъснял
и кратък път да търся се налага!

Аз истинска любов не съм видял,
несигурен, да тръгна ли отново?
Преди щом неуверен съм вървял,
ще трябва да измисля нещо ново!

Аз тръгвам пак, ти някъде си там
и слънцето над мен докато свети,
не искам победен да се предам,
какво си пожелавам – ще се сетиш!...